Иван Кабаков, Кристиан Русев Културното наследство е концентриран израз на различието, което ни конституира като личности и култури, способни да водят диалог с всички останали, отстоявайки собствената си идентичност. То е и ресурс, чиято алтернативност на настоящето е условие за промяна на културата. Тези особености на културното наследство с основание го превръщат в пресечна точка на различни интереси и по този начин изявяват необходимостта от правна защита на достигналите до нас културни ценности. С настоящето издание Министерството на културата отдава дължима загриженост за опазването и ползването на културното наследство, което има своите правни измерения в актовете на различни институции и национални законодателства. Тяхното представяне предполага няколко поредни издания. „Международноправна защита на културното наследство" е първото от тях, което включва актове на международни организации с обща и специализирана компетентност. Те са предпочетени спрямо всички останали, поради способността им да пораждат правни последици и/или да представят актуални тенденции в областта на културното наследство, чийто предстоящо „обличане" в правна форма ще произведе правно действие. Министерството на културата предвижда да продължи представянето на проблемите на правната защита на културното наследство с две предстоящи издания: „Национални правни системи за защита на културното наследство" и „Законодателни практики и културно наследство".