Neobhodimost i svoboda v mirovite procesi i v choveshkite deistviia

Необходимост и свобода в мировите процеси и в човешките действия

Продуктов номер: 15232
Изчерпана

Автор: Рудолф Щайнер
Категория: Езотерика, духовни учения
Издателство: Антропософско Издателство Даскалов
Състояние: Нова книга
ISBN: 954495032Х
176 страници
меки корици
Първо издание: 1997
Народност: немска
Преводач: Димитър Димчев


5 лекции, изнесени в Берлин от 25 януари до 8 февруари 1916 год. Първа лекция, Берлин, 25. Януари 1916 Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето. Защо логиката е безпомощна пред света на безкрайността, фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата" като дело на Ариман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман. Светът на елементарните Същества: Гноми и Силфи. Хекел и неговите „Мисли за вечността". Мистерията на Голгота в контекста на необходимостта и свободата. Втора лекция; Берлин, 27. Януари 1916 За промените в историческата наука след 15. век. Гьоте и неговата семейна среда. За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импулсите от духовния свят, които в определени случаи трябва да следваме, независимо от техните последици във физическия свят. Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии. Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят. Трета лекция, Берлин, ЗО.Януари 1916 Хипотетичният пример с тримата учители. Училищното обучение и неговите далечни последици върху Кармата. Кога хората се превръщат в критици на Боговете. Защо свободата трябва да бъде предшествувана от необходимостта. Един добър начин за укрепване на душевните сили. За съотношенията между човешката воля и себепознанието. Причинно-следственият закон и неговото допълване от антропософското духовно-научно познание. Четвърта лекция, Берлин, 1. февруари 1916 Сблъсъкът между Рим и Севера. Постигането на обективност спрямо миналите действия. Възгледите на Спиноза и „философия на свободата". Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необходимостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст. За участието на човека в неговата собствена инкарнация. Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите. Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло. Духовната необходимост. Антропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите. Пета лекция, Берлин, 8. февруари 1916 Свръхсетивните съставни части на човешкото същество. Азът и волята. Една особеност на човешките портрети от средновековието. За неспособността на съвременната психология да стигне до човешката воля. Предстоящото „обедняване" на сетивните възприятия през Шестата следатлантска епоха. Защо днешните хора все още не могат да си спомнят своите минали инкарнации. Средна Европа като място за непосредствено свързване на Аза с Христовия импулс. Задачите на антропософията. Изучаването на антропософията като помощ за проникване в миналите инкарнации.