Изданието се осъществява с любезното съдействие на Гьоте-институт София и под научното ръководство на Иайло Знеполски/Хайнц Висман. “Както моралът, така и легитимното право защитава автономията на Всеки един в равна степен: никой индивид не е свободен, докато Всички лица не се ползват от равна свобода. Но позитивността на правото предизвиква интересно разцепване на автономията, за каквото в областта на морала няма съответствие. Задължителността на правните норми не се свежда единствено до прозрението в доброто, което е такова в равна степен за всички, а до колективно задължителни решения на правно-пола-гащи и правно-прилагащи инстанции. Оттук произлиза и необходимото понятийно разделение на ролите между авторите, които полагат и раздават право, както и адресатите, които са подчинени на действащото право. Автономията, която в моралната област е така да се каже излята от един калъп, в юридическата област се явява в двойния облик на частната и публичната автономия.” Юрген Хабермас