Откровение и пророчество - Увод в ислямския светоглед

Продуктов номер: 14423
Изчерпана

Автор: Мортеза Мотаххари
Категория: Езотерика, духовни учения
Издателство: АИ Проф. Марин Дринов
Състояние: Нова книга
116 страници
твърди корици
Първо издание: 2008
Народност: иранска
Преводач: Галин Панайотов

---

Проф. Мортеза Мотаххари (1920-1979) е ирански учен, духовник, преподавател и политик, известен още и с прозвището учителя мъченик. Роден е в град Фариман, на миращ се в близост до град Машхад, в семейство на духовници. На 12-годишна възраст отива в духовното училище в Машхад, където започва да изучава основните принципи на ислямските науки. След 6-годишен престой там, за да продължи образованието си, заминава за духовното училище в Ком. През 50-те години престой в този град той се запознава и се учи от личности като аятолах Боруджерди, имам Хомейни и Сейед Мохаммад Хосейн Табатабаи. През 1953 г. се премества в Техеран, където започва и неговата преподавателска и научна дейност. Проф. Мотаххари след години научна и обществена служба е убит на 1 май 1979 г. В неговата богата научна и културна биография, която включва лекции в авторитетни научни центрове и преподавателска дейност в Техеранския университет, важно място заемат многобройните му трудове, някои от които са: В областта на религиозните принципи - повече от 31 труда, сред които са: • „Запознаване с ислямските принципи" • „Завършеният човек" • „Монотеистичният светоглед" В областта на философията -повече от 6 труда, сред които са: • „Принципите на философията и реалистичният подход" • „Движението и времето в ислямската философия" В областта на възпитанието - повече от 4 труда, сред които е: • „Обучението и възпитанието в исляма" В областта на историята и обществознанието - повече от 14 труда, сред които са: • „Социалното усъвършенстване на човека" • „Общество и история". УВОД Вярата в откровението и пророчеството произлиза от специфичен възглед за света и човека, по-точно от принципа на всеобщото напътствие в цялостното битие. Принципът на всеобщото напътствие е градивен елемент на ислямския възглед за единобожието, основан върху монотеизма, и оттук възгледът за пророчеството на свой ред е градивен елемент на този светоглед. Всевишният Бог по силата на Своето изначално безсмъртие, както и заради това, че то е необходимост за всеобщия и всемирен „аз", притежава съвършеното великодушие и — доколкото е възможно и допустимо — проявява милост и благосклонност спрямо всяко същество, като същевременно го води по пътя на усъвършенстването му. Това напътствие обхваща всички създания — от най-дребното зрънце до най-огромната звезда и от най-нищожната и лишена от душа твар до най-възвишеното и развито творение, което ни е известно, т. е. човека. Именно поради тази причина в Корана понятието „откровение" се използва по отношение на напътстването както на човека, така и на неодушевените предмети, растенията и животните. Никое създание на света не се намира в застой и покой — всяко постоянно променя местоположението си и се насочва към някаква цел. От друга страна, според всички признаци е налице един вид „стремеж" или „влечение" на всяко създание към дадена цел, към която то се е отправило, т. е. всички създания биват привличани към своята цел чрез загадъчна сила, която е вътре в тях. Именно тази сила се тълкува като „Божие напътствие". В Свещения Коран се цитират думите на Мойсей към управлявалия по това време фараон: „Нашият Господ е онзи, който дава на всяко нещо облика му, после го напътства."* (Та Ха, 50). Нашият свят е изпълнен с цели — на всяко създание е вътрешно присъщо влечение към абсолютната му цел. Тази целеустременост представлява именно Божието напътствие. Понятието „откровение" е често споменавано в Свещения Коран. Начинът на неговото използване и употребата му с различни значения показват, че в Корана това понятие не е ограничено единствено до човека, а се простира до всички създания, или поне до живите. Точно затова, дори когато се отнася до пчелите, в Корана също се говори за откровение. Разликата е единствено в степените на откровение, които зависят от етапите на развитие на създанията. Най-висшата степен на откровение се проявява при пророците. Тя е вследствие необходимостта на човечеството от Божие напътствие, което, от една страна, да отведе хората до целта, намираща се отвъд хоризонта на осезаемото и материалното и определяща начина им на живот, а от друга — да осъществи човешкия идеал за обществен живот, неизменно основаван на закони, гарантирани свише. Преди известно време в диксусиите ни със заглавие „Идеологически школи" изяснихме потребността на човечеството от съвършена идеология и неспособността му да състави и компилира ясна идеологическа система. Пророците действат като приематели на послания, които след това разпространяват сред човечеството. Пророците са избрани хора, които са упълномощени да приемат този вид послания от невидимия свят. Единствено Бог преценява кого да упълномощи за изпълнението на тази задача. В Корана се казва: „Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание." (Ал-Анам, 124). Въпреки че явлението, наречено откровение, е напълно извън мащабите на човешките възприятия и опит, тази сила, подобно на много други, може да бъде позната чрез нейните проявления. Божието откровение оказва удивително и мощно влияние върху човека, пред когото е послано, а именно пророка. Всъщност то го превръща в „пратеник", като мобилизира силите му и предизвиква дълбока и всеобхватна кардинална промяна вътре в него. Тя го насочва към благото, напредъка и потребностите на човечеството, кара пророка да действа безпристрастно и му дава необикновена решителност. Историята не познава друга решителност, на подобяваща тази на пророците и на онези, които са възпитани и вдъхновени от тях.