Списание за чуждестранна литература и изкуството на превода ПОЛ ВЕРЛЕН ГЕО МИЛЕВ Есенна песен Цигулките есенни, болно унесени, в бавен тон, раняват сърцето ми с болки неведоми, болка и стон. И сам посред слепий ден, бледен и трепетен, чувам: бий час – и чезна сред спомени глухи, бездомни и плача тогаз. И злобният вятър ме носи и мята ме с яростен вой – далеч в кръговрати, тъй както и мъртвия лист, без покой.