Пътеводител Арбанаси

Продуктов номер: 9805
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: География, пътеводители
Издателство: ДАР-РХ
Състояние: Нова книга
16 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

История на селото В края на XV век, точно когато изглеждало, че славата на столичния Търновград залязва завинаги, близо до него се възражда нов културен център -Арбанаси. Той съхранява и разива християнската култура през вековете на робството. Село Арбанаси се намира почти в центъра на селищна система, образувана от градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, на разстояние 3-4 км от всеки от тях. То е разположено върху високо плато с изглед към средновековните крепости Царевец и Трапезица и престолнината Търновград. Селището съществувало още по времето на Втората българска държава като лятна резиденция на болярите. Според легендата тук се намирала голяма сграда, в която търновските царе секли монетите си. След бляскавата победа на Иван Асен II през 1230 г. при Клокотница Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство. Преселници от новите територии и български боляри от най-западните краища се преселили край столицата, като “донесли" и името на новото селище - Арбанаси. Друго предание разказва за второ покъсно преселване (XV в.) на търговци на едър добитък - българи и албанци-християни от Костурско, Южна Албания и северен Епир, които често пътували със стоката си към Дунав и Влашко и се заселили в Арбанаси. В действителност по време на преселническите движение през XV—XVIII в. на територията на България възникват 50 арнаутски села, 10 от които носят същото име. Със султански ферман от 1538 г. Сюлейман I Законодател подарява селото на зет си Рустем паша - Велик везир на Османската империя. От 1582 г. задължение на жителите му е да охраняват близкия проход, срещу което получават много данъчни облекчения и привилегии, а някои добиват и правото на свободни граждани на империята наравно с мюсюлманите. Арбанаси става голямо селище със заможни жители от различни националности - българи, гърци, албанци. Арбанашките търговци продават добитък, месо, кожи, месни и млечни стоки, бакър, сапун, лоени свещи и др. по всички краища на Турската империя, във Влашко, Унгария, Полша, Московското княжество, стигат чак до Багдат, Индия и Персия. Развиват се и занаятите. Богатството и меж дународните връзки на Арбанаси скоро го превръщат в средище и на балканската християнска култура. Една стара българска народна песен възпява славата му с думите: "Арбанаси, похвалено и по света прославено, блестиш като огледало на България". В края на XVIII век селото е опустошено, ограбено и опожарено от кърджалиите. Последвали земетресения и чумни епидемии, които принудили арбанасчани да напуснат своите домове и да търсят по-спокойни и сигурни места за живот. След 1810 г. Арбанаси постепенно се възстановява от преселници от Еленския и Тревненския балкан, но остава в сянката на възраждащото се Търново. За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култови сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му обитатели.