Тази книга преди всичко задава въпроси, а въпросите са много и твърде важни: каква е нашата същност, откъде идваме, къде отиваме, защо сме такива? Как всеки от нас възприема света, какво вижда, когато го възприема, всички ние ли го възприемаме по един и същи начин? Къде се запечатва възприеманото, съхранява ли се то в нашата памет, не е ли паметта „поле", което кръжи около нас? Наистина ли произхождаме от „микроба" или сме сътворени духовни същности, които бременно пребивават в „настоящото" измерение? Не е ли социалната реалност една необятна холограма, сътворена от самите нас?.... Тази книга е един опит да се върне смисълът на думите, макар и в изследователския периметър на една частна наука. Този опит в определен аспект е и задължение, тъй като психологията е длъжна да даде отговор на безброй въпроси, включително и на тези, поставени в предходните редове. Трябва откровено да се признае, че въпреки поривите на тази наука да обясни човека и неговата същност, резултатите не са толкова насърчаващи. Това е въпрос, който, убедени сме, ще намери своето решение през 21. век.