Едно от големите събития в историята на българската литература от Освобождението насам е възникването на ново писателско самосъзнание през първото десетилетие на XX век. Този процес е свързан най-вече с нахлуването и развитието на модернистичните тенденции у нас. Негови безспорни водачи са критикът д-р Кръстьо Кръстев и писателят Пенчо Славейков, който с поезията и теоретичните си текстове се превръща в събирателна фигура на естетическия индивидуализъм -първия етап на модернизма у нас. Елка Димитрова