Възхвала на Вен.Тин., април 2006

Продуктов номер: 7701
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Литературна периодика
Издателство: Нов бълг. университет | Сдружение на бълг. писатели
Състояние: Нова книга
8 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

Някаква зла магия има в тази литературноисторическа съдба. Вече сто години почти напразно се опитват да се само/представят стихотворенията, стихотворните цикли, късите поеми на Вен.Тин. пред "широката" читателска аудитория, да "намерят мястото си" в литературната история, да утвърдят името на автора си. Малцина са посветените и убедените. Останалите, включително и професионалистите, продължават при всяко споменаване да питат: "Какво е това име? Бен кой? Това да не е нещо китайско?" Сякаш е толкова трудно да се проследи генезиса на един псевдоним, съставен въз основата на умаленото собствено и на съкратеното фамилно име?! При всяко ново представяне сякаш всички са съгласни, че става дума за значителен поет, за оригинален автор - не за стихотворен от втората редица на масовката от "малки" символисти. Но все пак странното му име отсъствува при изброявания, в нови антологии (с много малко изключения), в учебникарските контекстуални разработки за епохата. Изглежда тук има и нещо друго. Историята упорсвува при това запомняне. Съпротивата е срещу една трудна поезия, символистическа, но не типична за българския символизъм, прекалено спиритуална, философическа, не пряко изповедна, несюжетирана около някакъв биографически катаклизъм. Литературната история сякаш не желае да разшири своята територия, пази се от сложността, продължава да обича по-лесните схеми. Така Вен.Тин. (Стефан Тинтеров) стои - макар и скрит - като трагическа литературно историческа личност. Историята се самооправдава за несправедливостта: този автор не е издаден системно, не е събран и предговорен; всъщност как е дебютирал? Вгледаме ли се, дебютът се оказва не само пълноценен, но има и повторни дебюти, които трябва да доутвърдят, има посмъртно представяне, опити за възкресяване. Съпротивата и немарата обаче остават. Михаил Неделчев